Лудият
Казваше се Александър.
Но всички в квартала го познаваха като Сашко Лудия.
Нали знаете, че навсякъде има по една странна личност - дори и в най-затънтеното и обезлюдено село.
Живееше с майка си – тиха и скромна жена на средна възраст, която стопанисваше малко магазинче за цветя на една от преките в квартала. Магазинчето беше преградено с басмена завеса, зад която стояха цинковите кофи с цветя. Никой не знаеше кой снабдява Сашко и майка му с цветя, но винаги зад витрината от мътно, немито от години стъкло имаше карамфили, маргарити, рози, листа от папрат и разни други пъстри цветя, имената на които бяха странни и трудни за произнасяне.
Сашко стоеше повечето време в магазина, или отпред на малката пейка.
Беше винаги спокоен, някак си отнесен, пушеше много - по 3 кутии цигари „Слънце” в квадратни, картонени кутии с капак. Според него върховно удоволствие от пушенето се получаваше тогава, когато цигарите в кутията носеха маркировката 301. Странно желание, рядко сбъдващо се. Първата ...