Mar 24, 2017, 9:49 PM

Лунна пътека 

  Prose » Narratives
1132 0 4
8 min reading
Поведението му беше скандално поради своята безучастност. Стоеше прав. Мълчеше. Не пушеше, но не защото беше забранено. Не говореше вероятно по същата причина. Просто стои прав, не пие, не общува, не мърда и не досажда. И беше придружен само от сянката си.
– Този е лунатик! – възкликна красивата дама в розово. Тя имаше чорапогащник.
– Не, просто е грозен. Затова изглежда така – възрази приятелката ѝ, която нямаше деколте, за да наблюдава околността по-добре в случай на атака.
– В крайна сметка е отблъскващ! – възрази без причина и като на себе си третата. Третата винаги възразяваше. Затова стоеше пò в ъгъла на масата, да има гръб. Това беше пиано бар и не беше достатъчно светло, за да се опише тоалета на третата. Стори ми се обаче, че тя нямаше тоалет. Беше го забравила в тоалетната, докато се гримира. Вероятно. Ако питате мен, гримът е най-добрият тоалет, ако говорим за жени.
Мълчаливият мъж вдигна ръка.
– Сега ще стане нещо! – каза тази без деколтето. – Наблюдавайте!
– И какво очаква ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??