Лятото се случи динамично.

   Изгониха ги от квартирата, наеха нова - щета за беда, мечтите за морска романтика и среднощно къпане се изпариха бързо с ранното кафе на старата "Терма" и ги увлече във водовъртежа си ремонтът. Когато кръстът ти крещи от болка,а ръцете ти са изрисувани с драскотини и синини,не си закопнял точно за гушкането на жената до теб. Представяш си по-скоро как падаш  вечер в нежните обятия на възглавницата и изпреварваш на косъм съня, който идва изневиделица, преди да си допълзял до леглото.

Отпуск като от каталог, само че за услугите на погребална агенция. Голям късмет,ама лош. За тях всичко беше на самообслужване: боядисване на тавани, стени, врати, тераса, поставяне на плочки, ламинат, борба с мухъла във вградения гардероб, сглобяване на шкафчета и легло.... Но основното в каталога : неистово търкане на загоряла мазнина от подове, плотове, дограми и прозорци, ги накара да се зарекат негласно да изоставят пърженото поне до края на живота си.

Може би това беше причината да се освободи квартирата от предишните ú  наематели - пърженото да ги бе преселило в един по-добър свят. 

  И естествено чак тогава им позвъниха от санаториума, че са излезли случайно две местенца за доизлекуване на зимните им болежки, за които двойката отдавна беше забравила, заради тиктакането в подутите си от ремонта колене и пръсти. А зад санаториума се кипреше кокетно басейнче, наоколо хвърляше сянка малко паркче с борчета, в басейнчето -джакузи,и то безплатно. И мирни старчета кротко лекуват тела на припек. Прощавай,морски блян, но когато планината не идва сама при теб, ти хукваш презглава към нея. Май че не беше точно така поговорката, но понякога е важно бързо да импровизираш. Зарязаха спалнята недоправена, като след военна намеса, и се втурнаха към курортното градче, докато не им е отмъкнал някой излезлия късмет от лотарията.

  Цели пет дни процедури, слънце, плаж с лечебна минерална вода. Събудиха се затрупаните с мазилка сетива. Вечерите задължително на кръчма с фолклорна музика и хорá, сияещи рожденици и почерпени усмивки. Българска душа-  чуе тъпана, вкýси от рубиненото винце, и бързо забравя бремето, заиграва в неравноделен такт и заплува към островчето на любовта...

  Върнаха се нежните погледи и ласките, споделеността и топлинката. В стаята отново замъждука огънчето, набра мъжката сила.

Усмихна се кръгла луната и се притаи зад стъклото външният свят. Тишината се излегна на хълбок ,прегърна и приспа до гръдта си времето, ослуша се замечтано. Само тя можеше да долови пърхането  на нетърпеливото докосване и шуптенето на целувките като мехурчета на шампанско. Постепенно и тя се унесе и задряма, да не смущава любовните талази на придошлата река.

   Лято...по български.