Френският възпитаник Стефан Обрешков трудно можеше да бъде изненадан във владеене на балканските езици и наречия,защото воюва от 1912 до 1918 година като запасен офицер-интендант.Синът Обрешко Обрешков прекъсна следването си във Франция и като младши офицер преброди с българската войска от Одрин до Дойран,където приключи войната като командир на батарея.
Но приятното учудване на старият Обрешков дойде,когато случайно попадна на свободен разговор между Манук(Мано) и Елен(Льончо) на турски език!По-късно Стефан Обрешков разбра и се убеди, че младият Хайлазов поназнайваше сърбохърватски,гръцки и малко албански!
Ето,това е предимство!И г-н Обрешков сподели впечатлението си в непринуден разговор с дядо Янаки, който идваше в Пловдив, за да понаглежда внука си, докато пазаруваше от складовете на Обрешкови стока за неговата "болта"...Така наричаха тогава в общонароден изказ малките лавки,които има функции на "ширпотреба".Дядо Янаки проявяваше видима скромност и не "търтеше да хваля за щяло и не ...