Вятърът се опитваше да усуче една къдрица от косата ѝ така, както съзнанието ѝ правеше със спомените. Люба искаше да спре да се фокусира над преживяното, но мислите помитаха като цунами това нейно желание. И пред погледа ѝ отново заставаше онова малко момченце, придържано от ръката на съпруга ѝ на перваза на високия болничен прозорец. Съдбата обичаше да си прави неочаквани шеги и да подрежда събитията така, сякаш са нагласени. Точно затова настаниха нейния мъж в една стая с Илияс – детето от "Майчин дом", прието с хранително отравяне в инфекциозното отделение на провинциалната болница. Кой измисля тези смешни названия? И коя майка може да бъде заменена от един такъв дом, дори той да е в новопостроена, голяма и слънчева сграда като дворец? Помисли си за момиченцето, което комшийката осинови преди години. Беше на шест месеца, със следи от наскоро слагани инжекции по крачетата и роднините на жената се чудеха как се е решила да вземе точно това дете. То не можеше да държи изправена главичк ...