26 окт. 2021 г., 15:10

Люба, като любов 

  Проза » Рассказы
587 4 18
7 мин за четене
Вятърът се опитваше да усуче една къдрица от косата ѝ така, както съзнанието ѝ правеше със спомените. Люба искаше да спре да се фокусира над преживяното, но мислите помитаха като цунами това нейно желание. И пред погледа ѝ отново заставаше онова малко момченце, придържано от ръката на съпруга ѝ на перваза на високия болничен прозорец. Съдбата обичаше да си прави неочаквани шеги и да подрежда събитията така, сякаш са нагласени. Точно затова настаниха нейния мъж в една стая с Илияс – детето от "Майчин дом", прието с хранително отравяне в инфекциозното отделение на провинциалната болница. Кой измисля тези смешни названия? И коя майка може да бъде заменена от един такъв дом, дори той да е в новопостроена, голяма и слънчева сграда като дворец? Помисли си за момиченцето, което комшийката осинови преди години. Беше на шест месеца, със следи от наскоро слагани инжекции по крачетата и роднините на жената се чудеха как се е решила да вземе точно това дете. То не можеше да държи изправена главичк ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??