1 мин reading
1.
Исках да ви покажа една прастара фотография - на моята баба, като момиче. Обаче не я намерих, кой знае къде се е запиляла из семейните архиви… Но едва ли някога ще забравя този образ, поне докато имам власт над паметта си… Крехко, нежно девойче била баба ми, с млечно бяла кожа и дълга руса плитка. Черно – бялата фотография не може да покаже колко ярко сини са били очите ѝ. Но погледът, погледът приковава - толкова бистър, жив, чист, но и твърд, и непреклонен…
Баба се родила в заможно семейство от Северозапада, в една малка (тогава) паланка, на р. Дунав. Баща ѝ притежавал плодородни земи. Толкова много, че наемал ратаи за обработването им. И като всеки чорбаджия, искал да умножи притежанията си. Тогава, това ставало най – лесно като се задомят децата от семейството, в също толкова богат род. Такива планове имал той за баба ми. Но тя четяла книги, имала романтична душа и не искала да се превърне в още една работна сила в нечие чорбаджийско семейство. Мечтаела си, щом срещне своя избра ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up