3.
Нишката на спомените ми се губи, как и защо, след много години митарства из градове и паланки по поречието на реката, баба и дядо се установили в Русе завинаги. Навярно градът е успял да ги приласкае и благодушно е разтворил обятията си за тях… Може би тук са съзрели онази искрица надежда, която са търсили досега – за спокоен живот и по - добри дни… Мога само да гадая. Но със сигурност знам, че в този град няма как да не се влюбиш – градът на първите неща и ново начало за изстрадали души… Любов…
Често, мислейки си за баба и дядо, съм си задавала въпроса, как така, където и да са бродили, каквото и да са правили, все са били близо до Дунав. И сега, стигайки до поредния епизод в този разказ, отговорът дойде изведнъж. Предопределено е било.. Съдба… Знак свише… Ако я нямаше реката, ние с батко ми нямаше да се появим на света. Защото там, на реката – на Конския плаж, татко за първи път срещнал мама. А тя, макар и още не съвсем голяма, била прекрасна. Макар че минала през години на тежко ...