По- късно същия ден отидох на църква със Светлин и леля му. Той отиде да говори със свещеника, а аз останах със Зорница и я наблюдавах. В храмовете много хора се кръстят автоматично и мълвят заучени слова, но тя беше съвсем различна- молитвите ѝ бяха съкровени и изпълнени с любов и вяра. След като запалихме няколко свещи за здраве, тя остави една в памет на майка си, а когато се върна Светльо, му прошепна:
- Ти ще запалиш двете за родителите си.
Той внимателно ги запали и ги постави една до друга, след което дълго гледа едната от тях. Замислих се дали ги свързва с пламъка на лулата си, или с огъня, който в момента го изгаряше, но можеше да освети пътя му напред. Леля му се наведе към него и прошепна:
- Как се чувстваш?
Той продължи да се взира в свещта, като че ли не беше чул думите на Зорница, но след известно време промълви:
- Уморен съм.
В тези две думи се криеше много болка, защото той бе изморен не просто от безсънните нощи и чувството на самота, което вече години го измъчваше... ...