Любов и Обич
- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш?
- Ти сега нещо ще искаш ли..... или пак само философстваш? - разсмя се с глас.
- Не бе, бабо! Кажи сега, колко ме обичаш - много или малко? - ядосано продължих да човъркам.
-Тя, дъще обичта не можеш я измери. За нея няма килограми или грамове.Уж е невидима, а пък тежи. Цялата ти душа и сърце може да напълни. Тя е като светлина. Кога у дома дойдеш - дома ми свети и душата ми е пълна. Кога си идеш - светлината помръква, ама душата пълна остава оти ти там си оставаш!
Да обичаш, дъще е да се грижиш, бранише, даже и кога те ядосва понякога - както ти мене. Да го обичаш с всите му грешки, да е важен за тебе. Да го туриш най - отпред, преди себе си. Помниш ли, кога дедо ти, бог да го прости, беше си порязал крака? С привързан крак, през снега на ръце до фелдшера те носи, що имаше много висока температура. Ей тва е обич,чедо! Да сложиш тоя дека обичаш пред себе си, пред болката!
- Значи, тогава аз обичам Веселин, щото вчера казах на баба му, че аз счупих прозореца с топката, въпреки, че беше той! -захилих се , като тиква, доволна от извод си!
- Не бъркай, баба влюбването с обич! Туй са различни неща. Дека е Изток, дека е Запад! Две посоки са на света, не може една без друга да съществуват, ама са и съвсем различни! Можеш да се влюбиш и във Веселин, Марин и още мнозина.....ама само един ще обичаш! Да се влюбиш е, кога летен дъжд те намокри-мокър си ама и бърже съхнеш. Бърже иде и бърже си оди.Туй влюбване е като гръмотевица - може и да те изпепели, кога иде от неправилния. Кога вятър те полъхне - прохладно и убаво ти стане, ама после си отива. Некои се лъжат, че щом се влюбят туй ще да е голямата любов. За туй много и любови у живота си имат. А пътят,
чедо от влюбването до обичта е дълъг.
- Не, бабо! Аз го обичам, щото като го видя и стомахът ми се свива! - изплакаха разочаровано аз.
- То влюбването, чедо удря у стомаха. Прави те слеп и глух-глупак! А обичта в сърцето се спира. От там извира. Знаеш дека е малко глупав, дека скришом вино от тебе у мазето сърба. Бързо пали и понекогаш мрънка, ама....такъв го обичаш, за него душата си даваш. Уж го пустосваш и по дяволите го пращаш, а у душата си се радваш, че тебе избрал е. Нали видиш туй слънце? Всите огрява и лоши и добри. Тъй е кога обичаш - сите му кусури знаеш и пак у сърцето си го туриш. Влюбвай се, чедо! Разлюбвай! Дири я тая обич, до дека я откриеш и с нея да остарееш. У тоя живот малко хора с любовта си остаряват. Голем късмет ще е да я срещнеш.Подарък от Бога.
То днешните хора бързо се влюбват, минат месец два и айде пред олтара застанат!
А кога пустите му пеперуди от стомаха си идат - нищо не остава! После любовта им виновна! Не умеят да чакат, да уважават и с душите си да гледат - не само с очите! То тая любов се гради с време, не е само китки и рози. Като къща е, кога се влюбиш слагаш пода и връз него почваш да градиш - дувари и таван да сложиш.То като цимент месиш - доверие с уважение, почитане и търпение... колкото повече хубави чувства слагаш, по здрава къщата става.
Тъй, чедо влюбването в любов и обич се превръща!
Много ще се луташ, детето ми. Ще се лъжиш, сърцето ти ще нараняват,ама от мен знай - никогъш не го затваряй. Оти през затворена врата,никой не минава!
© Росица Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Колко е хубаво да имаш баба!...Само че някога те бяха източник на съвети и житейски мъдрости, а сега като има Гугъл....
-
Благодаря, Иван! Радвам се, че си се спрял при мен !
Благодаря, Svilen75! Много мъдрост се крие в старите хора!
Жалко е, че не всичко разказано помня, а и не съм го разбирала, ИнаКалина! -
Е, всеки да има такава баба
-
Красиво ... Красиво и мъдро.
-
Браво, Роси! Мъдра е била баба ти! Така е, любов и обич са различни неща! Не всяка любов се превръща в обич, но случи ли се, човек намира истинското щастие! Моите поздравления!
-
Благодаря, Стойчо! Баба казваше " Живей го тоя живот на малки стъпки, за къде си се разбързала. " Ама все и забравям съветите.🙂
Благодаря, Миг31! Обичам да се връщам там на село, при баба. Колко истории ми е разказвала и колко мъдрост имаше в тях! Честита Баба Марта и на теб! -
Ех Роси, Роси магична е твоята машина на времето, върна ме в детството и ми освежи мечтите! Благодаря! Честита Баба Марта!
-
Ей тъй, защото бабите и дядовците са ни умеели да го пОнят това занимание:любовта!
Ами че то,е като хляба-цел живот се меси, ама залък по залък се питае!
Специални поздрави,Росица! -
Благодаря, Миночка и Генек!
-
Приятно...
-
Страхотно е, много ми допадна, дано винаги пърхат в стомаха ти влюбени пеперуди!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
