Страшни са само първите минути, часове, дни, но тя нали включи филма на пауза, сега не е моментът да го пуска, има по-важна работа... Пиейки кафето, чак сега погледна фланелката си. Някаква смешна рекламна фланелка, подарък от една игра със супите ”Маги”. Жълтичка с надпис, вчера в тъмната спалня това бе първото, което намери. И защо пък точно жълта? Часовникът на климатика бе най-удобният в момента и тя фиксира, че е започнало любимото ù предаване за жени по БТВ, ще си пусне и музика, все неща, които ще отвлекат някак вниманието. Ами ако е пипнала някаква болест, е точно пък за това ли сега трябва да мисли. Хвана последните изречения на водещата и следва реклама, чувства се някак излъгана от този факт, направила си е труда, пуснала е тв-приемника и какво - пускат безполезни цветни клипчета. Не бива да разчита на такива случайни източници, за да я развличат. Всичко е спряно. Гледа стаята, но не е нейната. Колко важно е лицето на местоимението. Чувството за собственост така силно пропит ...