Вечерта, тъкмо си лягаше и получи съобщение: ”Спиш ли, мишленце”. Номер неизвестен. Сънят тегнеше върху клепачите и само допреди миг, а сега отлетя, като прогонен котарак, свря се някъде и не можеш да го откриеш, викаш го, ала той не идва. Ако не ù се бе допило вода, нямаше и да го прочете. Телефонът си се зареждаше кротко в кухнята, а нея, като че нещо нарочно я поведе натам.
В мислите си е сама, но физически в леглото и има някой. Здравко - мъж на средна възраст с кестеняви коси, широк нос, приятни, средно големи устни, усмивка с трапчинки и красиви лешникови очи. Възпълничкият мъж имаше своите прояви на обич, но от тях лъхаше на себичност и пресметливост. Воден от кредото си ”за да получиш, трябва да дадеш”, той често го повтаряше, макар да го разбираше в най-грубата му форма. Вечер се сърдеше, когато Дара не иска да правят секс. Правеше го явно и открито, с което окончателно разбиваше спокойствието. Много драматично не приемаше отказа, тюхкаше се и и говореше ”не знам защо си ми то ...