Спомен - ”Искам да бъдеме заедно, каквото и да ми струва” - чува своите думи. ”Какво искаш от мен, за какво съм ти? Аз нямам нищо, остави ме на мира! - отекват и неговите - Искаш ли да се любим?” ”А ти, само това ли искаш?”. Той свива надолу устни. ”Не, искам и ти да го искаш!” ”Обичаш ли ме?” - пак той. Гледа я право в очите. Тя мълчи, толкова силна е сега любовта ù, че всичките думи бледнеят излишни.” ”Обичаш ли ме? Кажи?”. ”Защо повтаряш един и същ въпрос безброй пъти?” - тя. ”Защото ме интересува, затова!”. Тя го гледа с големи светли очи и нищо не казва, а само целува.
И тази нощ не спа. Вечерта има дъх на възбуда, лудост и очакване, от това, че нещо ще се случи. И този мирис е заел всичкото пространство на не голямата спалня. Дара знае, че това не може да продължава безкрай. ”Спиш ли, мишленце” почти като любовно послание, бе за втори път на екрана на телефона и пак точно в 23 ч. Измъчената ù душа е все едно уред, включен в токовата мрежа на по-високо напрежение от допустимото.
В ...