9 min reading
Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килoграм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше да не хвърли буцата сирене от ръката си и просто да си тръгне. Беше уморена, изнервена и гладна. Не можа дори да излезе в кратка почивка, защото както винаги персоналът не достигаше. Пък и една от колежките пак си бе взела болничен.
Докато обслужваше поредния клиент, мислите ѝ летяха в друга посока. Бележката с адреса и телефонния номер в джоба ѝ все повече не ѝ даваха мира.
Днес беше изпратила дъщеря си на училище с един лев и разлепени маратонки, които отдавна плачеха за нови. Но дори и двадесет лева ѝ се струваха непосилна сума, която трябваше да отдели. Хазяинът също ѝ бе звънял няколко пъти по телефона, за да ѝ напомни, че има да му дава пари за два месеца вече.
Вчера бе взела заплата, но като върна заемите, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up