Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килoграм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше да не хвърли буцата сирене от ръката си и просто да си тръгне. Беше уморена, изнервена и гладна. Не можа дори да излезе в кратка почивка, защото както винаги персоналът не достигаше. Пък и една от колежките пак си бе взела болничен.
Докато обслужваше поредния клиент, мислите ѝ летяха в друга посока. Бележката с адреса и телефонния номер в джоба ѝ все повече не ѝ даваха мира.
Днес беше изпратила дъщеря си на училище с един лев и разлепени маратонки, които отдавна плачеха за нови. Но дори и двадесет лева ѝ се струваха непосилна сума, която трябваше да отдели. Хазяинът също ѝ бе звънял няколко пъти по телефона, за да ѝ напомни, че има да му дава пари за два месеца вече.
Вчера бе взела заплата, но като върна заемите, ...