Nov 20, 2012, 8:34 PM

Любов невъзможна 

  Prose » Narratives
1243 0 3
6 min reading
От огледалото я гледаха две красиви, тъмнозелени очи, пропити с тъга. В тези очи тъгата винаги, дори и в най-веселите моменти, успяваше някак си да пропълзи и да заеме подобаващото ù се място. А настоящият момент съвсем не беше от най-веселите – тя беше осъзнала, че е влюбена до уши.
Да, за Биляна влюбването означаваше само нови и нови страдания, защото тя много добре осъзнаваше, че никой мъж не би пожелал такава като нея за жена. Вече трийсет и три годишна, тя никога не бе изпитвала мъжки ласки и вероятно никога нямаше да изпита. Биляна огледа с погнуса приятните черти на лицето си – нежно заоблените скули, сочните устни, волевата брадичка и леко чипия по детски нос. Щеше ù се да не е красива, щеше ù се да има лице на вещица. Защото при това положение нещата нямаше да стигнат толкова далеч. Може би.
Тя впи нокти в бледата си скула и зарида, после стисна злобно зъби, сви ръцете си в юмруци и заблъска с все сила сакатия си ляв крак.
Когато беше на три годинки, Биляна се разболя от рядка ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Random works
: ??:??