От огледалото я гледаха две красиви, тъмнозелени очи, пропити с тъга. В тези очи тъгата винаги, дори и в най-веселите моменти, успяваше някак си да пропълзи и да заеме подобаващото ù се място. А настоящият момент съвсем не беше от най-веселите – тя беше осъзнала, че е влюбена до уши.
Да, за Биляна влюбването означаваше само нови и нови страдания, защото тя много добре осъзнаваше, че никой мъж не би пожелал такава като нея за жена. Вече трийсет и три годишна, тя никога не бе изпитвала мъжки ласки и вероятно никога нямаше да изпита. Биляна огледа с погнуса приятните черти на лицето си – нежно заоблените скули, сочните устни, волевата брадичка и леко чипия по детски нос. Щеше ù се да не е красива, щеше ù се да има лице на вещица. Защото при това положение нещата нямаше да стигнат толкова далеч. Може би.
Тя впи нокти в бледата си скула и зарида, после стисна злобно зъби, сви ръцете си в юмруци и заблъска с все сила сакатия си ляв крак.
Когато беше на три годинки, Биляна се разболя от рядка ...