Разбира се, приятелят му беше твърде подробен в наставленията си, но Тео го изслуша внимателно. В някакъв момент от обясненията дори беше взел старо тефтерче, захвърлено близо до шкафа и с един малък молив записваше последователността на действията, които трябваше да изпълни. Когато Влади приключи с обясненията, Тео просто и чистосърдечно му обеща:
- Да, ако има проблем ще ти звънна пак.
- Обещаваш ли? – Влади не беше глупак и предпочиташе да се подсигури с твърдата дума на приятеля си.
- Обещавам. – кротко отвърна Теодор и чу шума от въздишката на облекчение в слушалката.
А сега, ушите му се наслаждаваха на мелодичните вопли, а сърцето му блъскаше като побеснял глиган, затворен в багажник. „ Няма време! Стига си зяпал и се захващай!”- крещеше мозъкът му, ала кръвта бушуваше из вените и караше слюнчената му жлеза да работи още по активно. Приближи се до дивана и се наведе. Тя дишаше тежко, тялото и трепереше, а устните и издаваха странни звуци, като от…Протегна ръката си и чак сега заб ...