Докато бяха заедно, ДАниел не преставаше да мисли за онази нейна любов, която изпитва към предишния си приятел. Нещо го караше да се страхува, понеже макар тя да му каза, че се съмнява, че заминаването й е предлог, заради който той не й говори, Дан не проумяваше как той ще иска да забрави такова красиво момиче. Тя наистина беше голяма красавица. Имаше синьо-зелени очи и дълга руса коса. Беше забавна, с перфектна визия. Просто момиче-мечта. Луиза също вътре дълбоко в себе си се опасяваше от срещата, която все някога щеше да се състои. Тя знаеше, че ще срещне пак Алекс. Дори той да не дойде да я посети, тя когато се върне в родния си град през лятото, щеше да го срещне. Луиз продължаваше да поддържа връзка със старите си приятели, но не смееше да им спомене нищо за момчето с черешите. Това беше нейната малка тайна. Те й казваха, че Алек е съкрушен от нейното заминаване, но тя не проумяваше защо не й говори. Сякаш тя с нещо беше виновна. Не й се заминаваше, не искаше да си тръгва, но така ...