Сърцето на Луиза се разкъсваше от болка. Също както късче по късче се разкъсва захарния памук в ръцете на малко дете. Тя се обвиняваше за случилото се. Искаше й се момчето с черешите да я разбере поне за миг и да я избави от всичката нейна негативна емоция. Беше я страх да слезе от колата и да пристъпи прага на училището. Страхуваше се от тяхната среща и от този край който щеше да настъпи за тях след нея. Тя стисна дланта на майка си и се изпълни с огромна храброст. Силното момиче, което търсеше решение на проблемите, а не бягаше от тях, пак се завърна в своята кожа. Луиза слезе, затвори вратата на колата и застана пред портата на училището. Тя пъхна ръцете си в джобовете на връхната си дреха и въздъхна тежко, като продължи нататък. Разминаваше се с много лица и то все непознати. Въпреки храбростта, която за миг беше обхванала сърцето й, онази незашита рана дълбоко в нея отново я пареше. Страхуваше се да види красивите му сини очи. Премина като трамвай през учениците, гледайки надолу, ...