Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза момчето.
- Аз съм ДАниел. Прибрах се, "мамо". - беше Джонатан. Той се засмя и приключиха разговора. Дан потегли и след малко вече беше в леглото, сънувайки прекрасното си момиче. В другия край на града Луиз продължаваше да витае из облаците, но не от огромно самочувствие, а от най-красивото нещо на света - любовта. Момичето легна, понеже вече беше прекалено късно, но единственото нещо, за което мислеше, бяха думите на ДАниел. Той й бе казал, че я обича и това я изпълваше с щастие. Малвина също се въртеше още в леглото, тя се опитваше да разтълкува значението на целувката от Джо. Харесваше го много, още от преди да го опознае, а сега, когато знаеше какъв човек е, въпреки леката лудост на характ ...