1.
Небето, бавно и без да бърза, потъмня, докато войниците обхождаха града. През целият ден ги провождаше мириса на горчивият черен дим, издигащ се лениво от много места за да се смеси с облаците. Не се виждаха хора по улиците, но имаше криещи се и чакащи ги да им попаднат на мушката, и работа им бе да ги намират преди да са свалили някой.
Хеликоптери минаваха понякога над ятото дронове, съпровождащо колоната, операторите им се опитваха да предвидят изненадите - понякога успяваха, понякога закъсняваха с предупреждението, че ги очакват в засада и войниците разчитаха повече на усета си за опасност, който развиха по време на войната.
Групата, в която бе и Хуан, следваше както винаги бронираните машини по широка улица, която трябваше да проверят. Някой зад него прошепна, че е бил най-красивият град, който е виждал някога - идвал често преди войната по работа, онази, другата работа, която всеки е имал преди.
Преди... Близкото минало се усещаше толкова далечно – каза си за кой ли път Хуан.
Д ...