10 min reading
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен склон изцеждаше силите бързо. Затова и почивките бяха няколко, а обедната бе продължителна. Прекарвах я долу до хладината на реката, в сенките на няколко пинии. Другите работници ги мързеше да слизат, заради тежкото изкачване, което ги очакваше на връщане. На това място Дуро правеше завой, беше натрупал наноси и имаше плитчина. Малък приток на реката отделяше лозята от отсрещния северен скат, обрасъл с диви евкалипти, стигащи до самата вода. Понякога влизах да се разхладя в плитчината. Излизах и почивах на отсрещния, по-прохладен бряг на потока.
Двете бели чапли се появиха в един жарък следобед. Кацнаха в плиткото в сенките на евкалиптите. Бяха необичайна гледка за това място. По реката имаш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up