Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен склон изцеждаше силите бързо. Затова и почивките бяха няколко, а обедната бе продължителна. Прекарвах я долу до хладината на реката, в сенките на няколко пинии. Другите работници ги мързеше да слизат, заради тежкото изкачване, което ги очакваше на връщане. На това място Дуро правеше завой, беше натрупал наноси и имаше плитчина. Малък приток на реката отделяше лозята от отсрещния северен скат, обрасъл с диви евкалипти, стигащи до самата вода. Понякога влизах да се разхладя в плитчината. Излизах и почивах на отсрещния, по-прохладен бряг на потока.
Двете бели чапли се появиха в един жарък следобед. Кацнаха в плиткото в сенките на евкалиптите. Бяха необичайна гледка за това място. По реката имаш ...