Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цветна, слънчева и радостна. Ухаеща на любов и люляк.
Тя вървеше през пролетния град щастлива, радостна и влюбена.
Седна на една скамейка в парка. Зачака мечтания мъж да дойде.
И той дойде. Прегърна я нежно. Потъна в прегръдката му като в облак. Удави се от любов в очите му. Жадно я целуваше и галеше косата ù.
Времето беше спряло зад люляковия храст.Чакаше да се наситят на любовта си.
В клоните весело и закачливо чирикаха врабчета. Някои смелчаци подскачаха около тях и любопитно ги гледаха.
Забравили за света, бяха потънали в своя пролетен облак от любов и нежност.
Щастливи влюбени радостни, шепнеха и се целуваха.
Времето замря. Врабчетата притихнаха в клоните. Пролетният вятър се сгуши до скам ...