Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.

Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.

В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.

Нежна, зелена, дъхва, цветна, слънчева и радостна. Ухаеща на любов и люляк.

Тя вървеше през пролетния град щастлива, радостна и влюбена.

Седна на една скамейка в парка. Зачака мечтания мъж да дойде.

И той дойде. Прегърна я нежно. Потъна в прегръдката му като в облак. Удави се от любов в очите му. Жадно я целуваше и галеше косата ù.

Времето беше спряло зад люляковия храст.Чакаше да се наситят на любовта си. 

В клоните весело и закачливо чирикаха врабчета. Някои смелчаци подскачаха около тях и любопитно ги гледаха.

Забравили за света, бяха потънали в своя пролетен облак от любов и нежност. 

Щастливи влюбени радостни, шепнеха и се целуваха.

Времето замря. Врабчетата притихнаха в клоните. Пролетният вятър се сгуши до скамейката очаквайки да чуе двете вълшебни думички.

- Обичам те! - каза той с нежно-дрезгав глас.

- Обичам те! - едва чуто от вълнение промълви тя.

Чули тези красиви думи, врабчетата зачирикаха радостно.

Вятърът щастлив хукна по алеята. Разпиля косите ù. Издигна се нагоре и затанцува с листата и цветовете на люляка. Затича се и се скри зад ъгъла на улицата.

Времето закрачи бавно и щастливо към залеза да посрещне нежната луна.

Те станаха. Целунаха се. Прегърнати тръгнаха. Минавайки покрай люляка, той спря.

Пресегна се и откъсна малка клонка от дъхавия храст.

Поднесе ù го с целувка с много любов и доброта.

Здрачът нежно ги загърна в своя виолетов плащ...

Снежинките танцуваха валс.

Вятърът беше затихнал. Спомни си пролетния ден.  За едно откъснато люляче. За очи, изпълнени с любов и радост.

Тя вървеше по заснежените улици. Разглежадше витрините. Усмихваше се щастливо. 

В съзнанието ù беше пролет, с люляче, ухаещо на любов през януари.