Първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свят.
– Боже, какви неща сънувам. Може да напиша сценарии за филм!– въздъхна Маестрото.
– Бих си осигурил бляскаво бъдеще. Бих станал известен.
Стана бавно и погледна през прозореца. Денят обещаваше да бъде ведър и прекрасен. Реши да се поразходи, но преди това да си направи едно силно кафе. После щеше да се захване с писането. Тъкмо изпи кафето и на вратата се позвъни. Той изтича да отвори. Надяваше се да е майка му, която се отбиваше сутрин, за да му донесе закуската. Когато отвори - видя срещу себе си непозната жена. (
– Добър ден! – поздрави тя усмихнато и продължи:
– Вие ли сте Маестрото?
Интересно, не знаеше защо го наричаха така. Прозвището му сложи една негова приятелка, която много го ...