30.10.2019 г., 10:57 ч.

Маестрото 

  Проза » Повести и романи
966 1 0
2 мин за четене
Първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свят.
– Боже, какви неща сънувам. Може да напиша сценарии за филм!– въздъхна Маестрото.
– Бих си осигурил бляскаво бъдеще. Бих станал известен.
Стана бавно и погледна през прозореца. Денят обещаваше да бъде ведър и прекрасен. Реши да се поразходи, но преди това да си направи едно силно кафе. После щеше да се захване с писането. Тъкмо изпи кафето и на вратата се позвъни. Той изтича да отвори. Надяваше се да е майка му, която се отбиваше сутрин, за да му донесе закуската. Когато отвори - видя срещу себе си непозната жена. (
– Добър ден! – поздрави тя усмихнато и продължи:
– Вие ли сте Маестрото?
Интересно, не знаеше защо го наричаха така. Прозвището му сложи една негова приятелка, която много го ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1941 
Предложения
: ??:??