3 min reading
Утринните лъчи падаха върху нейното спящо лице. Червеният оттенък на косата ѝ блещукаше под тяхното сияние. Новият ден нахлу в малка стая и с него магията на нощта се изпари и даде превес на студената реалност, носена от топлите утринни лъчи.
Тя отвори очите си и пред нея беше неговото лице, единственият мъж, който някога е обичала. Усещаше ръката му, обгърнала голото и тяло, дъхът му, галещ нейното лице и топлината му, разпростираща се под тънкия чаршаф. Проблясъци от предходната вечер я озариха. Нежните му думи бяха стоплили сърцето ѝ. Тя си спомни за ръката му, тази която я спря, коята я обгърна, коята я докосна нежно по бузата. И неговите устни. Красивите думи които казваха тези устни почти я бяха разубедили. Почти.
Сутринта носеше със себе си разума. И макар, вглъбена от нощните спомени, тя се върна в тук и сега. Примигна. Примигна пак. Пред нея беше само неговото лице. Спомените си отидоха. Магията на нощта беше развалена с първият лъч светлина.
Бавно тя се изправи без да го събу ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up