Махленска история
Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с алкохола, а презервативите с пургативите. Едно младо момиче-ясновидка гадаеше наопаки. Казваше на клиентите какво няма да им се случи, а при пълнолуние, правеше сеанси, на които умрелите викаха живите при себе си. Но конкуренцията беше голяма и той затвори магазинчето, после изчезна безследно и повече никой не го видя.
Инжинерина се превърна в призрак приживе. Избегна срещата с корумпираната смърт. Спести много разноски и досадни превземки около ритуалите. Свираше се из мазетата и порутените бордеи. Така дочака пролетта.
Вече нощуваше и на открито. Въздухът беше натежал от тъмнината, когато се скри в градинката и заспа. Сънуваше, че е в утробата на майка си. Беше му топло, меко и приятно, но ...