Махленска история

               Навремето, той завърши специалността тежко машиностроене. Но трябваше да забрави и времето, и машиностроенето. Остана му само прякорът Инжинерина. Отвори магазинче в квартала. Продаваше индийско орехче и змийска отрова, предлагаше женска любов и мъжки мераци. Сладоледът вървеше с алкохола, а презервативите с пургативите. Едно младо момиче-ясновидка гадаеше наопаки. Казваше на клиентите какво няма да им се случи, а при пълнолуние, правеше сеанси, на които умрелите викаха живите при себе си. Но конкуренцията беше голяма и той затвори магазинчето, после изчезна безследно и повече никой не го видя.

                Инжинерина се превърна в призрак приживе. Избегна срещата с корумпираната смърт. Спести много разноски и досадни превземки около ритуалите. Свираше се из мазетата и порутените бордеи. Така дочака пролетта.

                Вече нощуваше и на открито. Въздухът беше натежал от тъмнината, когато се скри в градинката и заспа. Сънуваше, че е в утробата на майка си. Беше му топло, меко и приятно, но един слънчев лъч го събуди. Наоколо, като че бе постлан килим от цветя. Спомни си, че Мацата обичаше лалетата, а той обичаше нея. Маца не беше уличната котка, а съседката. Когато се събираха пред блока, около собственоръчно скованата маса, тя идваше с тенджера студен фасул, наблъскан с омайни билки. Пристигаше и Пухи. Но не пуделът на артиста от последния етаж, а оня млад чаровник, който мъкнеше отнякъде уиски.

            - Човек, който не е консумирал фасул с уиски вечер, пред  блока, той не е живял. - Така си помисли призрачният Инжинерин и се усмихна. Но дочу, че го викат и примря. Той вече беше свикнал да се крие.

            - Къде се покри, бе човек?- развика се срещу него Будалата от партера и ядосано му размаха юмрук. - С нашата Котарана обиколихме всички морги, болници и участъци, но от теб нямаше и следа. Какво се случи, заприличал си на призрак.

             - Аз наистина съм призрак - оживи се Инжинерина и заразказва за паметния ден, когато на площадката, пред апартамента му, го посрещнал един служител от Данъчното и представил сумата, която дължала жена му. Той прехвърлил всичко на нея, така че ако с нещо загази, имотите да оцелеят. След като фалирал и тя починала, неплатените данъци натрупали лихви.

             - Какво ще правим сега? - креснал данъчният инспектор.

             - Не знам. Жената умря. - провесил нос Инжинерина. – А мъжът? - промърморил стъписаният чиновник.

             - Той също - почти хлипайки измънкал длъжникът. Инспекторът  записал: - И двамата умрели.

             - А Вие кой сте?

             - Аз съм съседът - отговорил нелегалният съпруг. А когато се съвзел, от уплаха изчезнал.

              Оня, Будалата от партера,  мълчеше и слушаше. Но, когато проговори Инжинерина разбра, че те са го търсили не от обич и загриженост, а защото Мацата била бременна от него. Дори вече родила момиченце, което кръстили Грациела. Будалата бил сигурен, че приятелят му е мъртъв и предложил себе си за баща на детето. Взели се с Мацата и заживели в  апартамента с неплатените данъци, а своите жилища дали под наем.

             Инжинерина забрави, че е призрак и се разплака. Будалата от партера също се насълзи. Те се прегърнаха. После тръгнаха нанякъде с навлажнени очи. Може би отиваха при Мацата, за да се радват заедно на настъпващото лято.

                                                                                      Wali./Виолета Томова/