Осъзнаваше, че рискува много като отива там, но вече нямаше друг избор. Децата и бяха яли последно вчера сутринта и вече коремчетата им къркореха от глад. От както се родиха само мисълта за тях и беше в главата. Много често заспиваше гладна, но доволна, че те са нахранени. Животът им беше тежък, но при гледката на играещите и палавници сърцето и се изпълваше с топлина.
Сниши се и бавно се промъкна през вратата на склада за колбаси. Никой не я видя. Тихо заобиколи грамадата от кашони, мина покрай високата маса, на която стояха наредени купища от салами, но не им обърна внимание. Продължи напред към вътрешността на склада и изведнъж замръзна.
С гръб към нея отсреща стоеше човек. Облечен в снежно бели дрехи, с гумени чехли и найлонова шапка на главата, той се беше подпрял на масата и четеше някакви документи. А на земята до него лежеше кашон с така бленуваната от нея наденица.
Можеше да усети аромати и даже от тук. Коремът и изкъркори предателски. Мъжът вдигна глава от листата пред него и се зауслушва. Тя стоеше без да помръдне.
Сега или никога!
Тялото и се изпъна като стрела и с няколко бързи скока успя да стигне до кашона, грабна едно парче наденица и хукна обратно. Мъжът стреснат подскочи и като я видя се разкрещя:
- Стой!! Пусни месото!
Навързаните наденички се закачиха за масата и я забавиха с част от секундата. Тя ги дръпна силно, успя да ги откачи и отново побягна с всичка сила. В този момент усети остра болка в левия крак. Продължавайки да крещи обидни думи, човекът хвърляше по нея каквото му попадне. Беше я уцелил с една от куките на които закачаха месото. Болката беше разкъсваща, от крака и потече кръв, но тя не спря. Успя да се измъкне през вратата и се шмугна в близките храсти. Зад нея продължаваха да се чуват викове и крясъци и тя не посмя да намали темпото, въпреки силната болка.
На стотина метра от дома забави ход. Коцукайки стигна до малките, които като я видяха с щастлив лай се спуснаха към нея и лакомо задъвкаха деликатеса, който им беше донесла.
Майката застана отстрани и спокойна започна да ближе раната си.
© Юлиана Никифорова All rights reserved.