Осъзнаваше, че рискува много като отива там, но вече нямаше друг избор. Децата и бяха яли последно вчера сутринта и вече коремчетата им къркореха от глад. От както се родиха само мисълта за тях и беше в главата. Много често заспиваше гладна, но доволна, че те са нахранени. Животът им беше тежък, но при гледката на играещите и палавници сърцето и се изпълваше с топлина.
Сниши се и бавно се промъкна през вратата на склада за колбаси. Никой не я видя. Тихо заобиколи грамадата от кашони, мина покрай високата маса, на която стояха наредени купища от салами, но не им обърна внимание. Продължи напред към вътрешността на склада и изведнъж замръзна.
С гръб към нея отсреща стоеше човек. Облечен в снежно бели дрехи, с гумени чехли и найлонова шапка на главата, той се беше подпрял на масата и четеше някакви документи. А на земята до него лежеше кашон с така бленуваната от нея наденица.
Можеше да усети аромати и даже от тук. Коремът и изкъркори предателски. Мъжът вдигна глава от листата пред него и ...