- Аре, господин майсторе, докъде е твоя шедьовър? Искам като Роуз от Титаник, нали помниш?
Моделът ми нахълта в ателието, все едно влизаше не в храм на изкуството, а в дюнерджийница. Намръщих се, но реших да не се карам с нея от първата секунда. Току-виж ми избяга, а с нея и тлъстата предплата на баща й.
- Помня, помня – смънках аз и се запътих към палитрата и четките като осъден на смърт към бесилката.
Първият ми сеанс с малката беше минал повече от катастрофално. След две-три мои забележки да ме погледне, докато я рисувам, накрая тя просто спря да ми обръща внимание, така че за известно време се бях изкушавал да я нарисувам като гном сгънат на две на стола ми. Обаче баща й ми беше предплатил да нарисувам ненагледното му чадо в цял ръст и трябваше някак да си изработя парите. За един беден художник не е добра идея да гони и малкото си клиенти.
Тя не че беше лоша, девойката. Напротив – красива като капка, като от картина на Рембранд. Даже моделите на Рембранд биха се скрили от срам пре ...