Младежът рипна и се засили към оръжието.
Старецът не помръдна, докато усещаше как оня хваща приклада, после се прицелва към него и за миг спира. После решително натиска спусъка и се чува щракване като на белезници.
Нищо.
– Не си вдигнал предпа... – уморено го погледна изотдолу и прекъсна изречението, като видя злобния му поглед. – Нали ти казах, не ставаш за това. Ти не си стрелец. Само убиец.
– Може пък да съм!
Опита отново. Щрак. Нищо.
– И минуции нямаш, момче. С какво ще стреляш?
Чак сега усети, че прави глупости. Не се владееше. Краката му се разтрепериха. Усети се победен, а не искаше да признае. Седна на около две метра настрани и опря чело в коленете си. Хвърли пушката.
– Това не е твоето оръжие – продължи невъзмутимо жертвата. – Ти си брокер. От най-обикновените очевидно. Можеш да убиваш само на борсата. За друго не те бива.
– Ами птичките? – каза го без да иска. – Тези, които биват убивани над френския прозорец в къщата ми? Това няма нищо общо с борсовата търговия. Не мога да ...