Не помня кога я видях за последен път. Имаше коси от злато и винаги задаваше много въпроси.
Веднъж ми каза, че се страхува да порасне. Страхуваше се да намери своя Малък принц. Боеше се, че когато го открие, ще сбъдне мечтата си. Попитах я какво лошо има в това, а тя ми отвърна, че човек е щастлив когато мечтае.
Беше влюбена в Малкия принц. Вярваше, че той наистина съществува. Дори посади в стаята си роза, която вечер покриваше със стъклен похлупак. Един ден розата увяхна. Вероятно се беше задушила.
След това Малката принцеса поиска да се срещне с истински цар. Сещате се, от онези, които заповядват на звездите кога да изгреят. Баща й се опита да й обясни, че чете твърде много приказки. Но това не й попречи да вярва, че уличният фенер под балкона й се пали от дребен човечец, чиято работа се върти само около това; че бизнесмените притежават и броят звездите; че географите и пияниците не се разбират и че възрасните са суетни.
Веднъж отиде в зоопарк и прекара цял ден пред клетката на лисиц ...