3 min reading
Малката знамепродавачка стоеше до фонтана пред президентството и промотираше усилено стоката си, а именно – стотици български трибагреници с различна големина и различен оттенък на червеното. Въпросното червено варираше, защото използваната китайска боя не бе особено качествена, но това не пречеше на търговията да върви добре.
Протестиращите купуваха според джоба си и според гнева си. Умерено възмутените протестиращи купуваха малки евтини знаменца, а разгневените – големи и съответно скъпи такива. Малката знамепродавачка бе доволна, вече можеше всеки ден да черпи с мастика болната си майка.
Малката знамепродавачка заставаше на стратегическото си място пред фонтана в ранния следобяд и започваше да продава под палещите лъчи на слънцето. Приключваше към единайсет часа вечерта и се прибираше в люлинската си гарсониера, където шиеше знамена цяла нощ. И ден след ден, все едно и също.
Жегата беше ужасяваща, а и на всичкото отгоре фонтанът не работеше, тъй като преди време някаква триглава лам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up