Малката знамепродавачка стоеше до фонтана пред президентството и промотираше усилено стоката си, а именно – стотици български трибагреници с различна големина и различен оттенък на червеното. Въпросното червено варираше, защото използваната китайска боя не бе особено качествена, но това не пречеше на търговията да върви добре.
Протестиращите купуваха според джоба си и според гнева си. Умерено възмутените протестиращи купуваха малки евтини знаменца, а разгневените – големи и съответно скъпи такива. Малката знамепродавачка бе доволна, вече можеше всеки ден да черпи с мастика болната си майка.
Малката знамепродавачка заставаше на стратегическото си място пред фонтана в ранния следобяд и започваше да продава под палещите лъчи на слънцето. Приключваше към единайсет часа вечерта и се прибираше в люлинската си гарсониера, където шиеше знамена цяла нощ. И ден след ден, все едно и също.
Жегата беше ужасяваща, а и на всичкото отгоре фонтанът не работеше, тъй като преди време някаква триглава лам ...