ОВЦАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУВА НЕПРИЯТНИ НЕЩА
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после се появява агне, нито къде откарват това агне напролет, камо ли да се възмути, че тогава два пъти на ден й дърпат цицките, ама овен не идва.
Овца за пример – с нищо не отличаваща се от другите. И никога, ама никога, не си даде зор барем една своя мисъл да роди в овчата глава.
Защо? Има стадо, има куче, има овчар – що някаква си част от цялото да се дели и оригиналничи?
А най-мразеше, когато видеше нещо различно. Каквото и да е.
Имаше си стадо, имаше си гега с насочмващ край, имаше трева, имаше смески, имаше вода…
Тогава? Какво повече му трябва на съществото, за да съществува?
А най-мразеше неприятните неща. И се радваше, когато гегата шибнеше по гърба на някоя самонадеяна тъпа овца, осмелила ...