1.
Викаха му Малкият още от раждането. Ситно бебе, неадекватно усмихнато – докато нормалните бебета оревават орталъка, разбирайки, че насила са изхвърлени от спокойното местопребиваване и натам ги чака Животът…
А Малкият Пешко беше с явно повредени сензори за света. Вместо да се плаши и хвърля в бой – присмиваше се на реалността. Едва тригодишен се сблъска със съседския булдог Джери. Комшиите го държаха на верига, на портата имаше предупредителен надпис, но Пешко не щя да го прочете, а се вмъкна да види какво става в тоя тайнствен и забранен свят. Пък Джери тъкмо беше прегризал поредната каишка и се чудеше с какво да се забавлява, защото петелът овреме отлетя – прежалил перата от опашката, и седеше на покрива на барачката, очаквайки кога тоя страшен звяр ще бъде пак укротен…
И Малкият Пешко изскрибуца с желязната порта, влезе и… Взе да се хили над странното, кривоного, облещено добиче насреща си. Досега подобно не беше виждал – не мязаше изобщо на агънцето, дето баща му го показа преди ...