Вчера
"... а избледнее ли една душа, до липса, тялото си тръгва, като небрежна потребност", Ariadna
Днес съм пъзел, но съм с толкова много части, че на никой не му се занимава да гледа детайлите и да сглобява.
Най - лесно е грубото подреждане, сглобено в нечия представа: "Ето така трябва да изглежда Тя".
Когато "остатъците" ми не пасват, тогава ставам нелогична.
И понеже всеки човек има свое собствено съзнание, и в представите си ме изгражда различно и най - вече, както му е удобно, затова, и в един момент са привлечени от деформациите ми, защото са им нови и интересни, пък после изпитват презрение поради абсолютно същата причина..
* Трябваше да запиша мислите си.
Толкова силно се блъскат в мен днес, че главата ми е като камбанарията на Александър Невски *
Понякога (през повечето време, всъщност) мога да опиша хората толкова добре.
Не мога да разпозная колко са високи, нито колко тежат, нито пък годините им, но... Описвам ги толкова добре, да му се не знае.. По - добре отколкото описва ...