Nov 17, 2011, 12:03 PM

Малко дълги изречения 

  Prose » Others
2372 0 0
1 min reading
Неумолимо мечтите прииждаха, проправяйки си път, хапещи забързани, преодолявайки препятствията и отломките на спомените, бързаха към равнината на възприятията. Бяха спечелили битката със съня, преминаха, стъпквайки сред останките на сънищата, гордо развели знамената на будното съзнание, остро напористи, преборили снежното заслепяване в очите, срещайки самочувствието. Приеха светлите искрици на надеждата, триумфирайки в долината на сенките, обкръжени от съмненията, сведоха тъжно очи пред предателството на материалността, приветстваха с полагащото се достойнство духовното израстване, привело ги през объркващия лабиринт на предразсъдъците, проронвайки скрито сълзи за изгубилите се събратя, които откриха затънали в пустинята на безличието, протегнаха състрадателно ръка на нуждата, стъпквайки отчаянието, се смяха искрено на омразата, безверието и болката, обърнали гръб на ниските страсти, не зачетоха аргументите на славата, изгаряха мостове след себе си, почуствали заплахата на мнителността ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??