Неумолимо мечтите прииждаха, проправяйки си път, хапещи забързани, преодолявайки препятствията и отломките на спомените, бързаха към равнината на възприятията. Бяха спечелили битката със съня, преминаха, стъпквайки сред останките на сънищата, гордо развели знамената на будното съзнание, остро напористи, преборили снежното заслепяване в очите, срещайки самочувствието. Приеха светлите искрици на надеждата, триумфирайки в долината на сенките, обкръжени от съмненията, сведоха тъжно очи пред предателството на материалността, приветстваха с полагащото се достойнство духовното израстване, привело ги през объркващия лабиринт на предразсъдъците, проронвайки скрито сълзи за изгубилите се събратя, които откриха затънали в пустинята на безличието, протегнаха състрадателно ръка на нуждата, стъпквайки отчаянието, се смяха искрено на омразата, безверието и болката, обърнали гръб на ниските страсти, не зачетоха аргументите на славата, изгаряха мостове след себе си, почуствали заплахата на мнителността ...