Хубаво нещо са това изборите. Висша форма на демокрация. Един път имаш право на четири - пет години да избереш, кой да те управлява, кой да те води към светли бъднини. Та затова реших да се поразходя из Пловдив, да видя, кой какво предлага. Да разбера, какви са посланията на кандидат - кметовете или, както едно време казваше Тато*, какви са лозУнгите** им. На Главната улица, като разпънали ония ти ми шатри. Кандидат до кандидата. Ще рече човек, че е попаднал в стана на някакви номади. " Абе има нещо прабългарско в тази подредѝя, но не мога да уловят точно какво!" Така си говоря, със себе си. Само не знам, къде са вързали конете. Понамирисва нещо, но няма да е от конете. В едно от кошчетата за боклук виждам употребен памперс. Някоя млада майка е изхвърлила този атрибут на рожбата си, бъдещ горд гласоподавател. Тези нови прабългари, завоеватели на кметския пост, са различни. Облечени с костюми, вежливи, усмихнати. Я да видим, какво предлагат!
Съюз за Пловдив:"Близо до хората". Хм! Седмиц ...