Барът затваряше, но на него стояха още няколко пияни типове които си допиваха. Всъщност те бяха компания, но вече бяха изпили по доста и оклюмано самотно си допиваха. Бармана Петър Романов бършеше измитите чаши и ги редеше по местата им, когато в бара влезе красива млада дама с руса коса и бяло палто. От далеч си личеше, че не беше местна. Имаше скъпи дрехи. Тя седна на една маса и извади смарт фона си, който освети красивото ѝ, и сериозно лице. Петър остави чашите и притича да и вземе поръчката. Бара винаги е бил на само обслужване. Но когато късно вечер влезеше някой, бармана-собственик гледаше да го разкара по-бързо.
- Здравейте, какво ще поръчате? – каза учтиво той. Жената в началото не го отрази, но Петър също не си тръгна и тя го погледна с отегчение и каза с нежен глас:
- Сигурно затваряте вече?- Петър кимна и уточни:
- След десет минути! Но ще ви оставя да си допиете, просто няма да приемам повече поръчки.
- А.... – тя постави предизвикателно показалец в устата си, - аз
чакам н ...