Малък джин с розов тоник

  Барът затваряше, но на него стояха още няколко пияни типове които си допиваха. Всъщност те бяха компания, но вече бяха изпили по доста и оклюмано самотно си допиваха. Бармана Петър Романов бършеше измитите чаши и ги редеше по местата им, когато в бара влезе красива млада дама с руса коса и бяло палто. От далеч си личеше, че не беше местна. Имаше скъпи дрехи. Тя седна на една маса и извади смарт фона си, който освети красивото ѝ, и сериозно лице. Петър остави чашите и притича да и вземе поръчката. Бара винаги е бил на само обслужване. Но когато късно вечер влезеше някой, бармана-собственик гледаше да го разкара по-бързо. 
- Здравейте, какво ще поръчате? – каза учтиво той. Жената в началото не го отрази, но Петър също не си тръгна и тя го погледна с отегчение и каза с нежен глас:
- Сигурно затваряте вече?- Петър кимна и уточни:
- След десет минути! Но ще ви оставя да си допиете, просто няма да приемам повече поръчки.
- А.... – тя постави предизвикателно показалец в устата си, - аз 
чакам някой. – каза поглеждайки отново смартфона си и после към вратата на бара. –Но когато дойде си тръгнем веднага! Донесете ми малък джин с един розов тоник!
Бармана кимна и без да казва нищо се отправи към бара да изпълни поръчката. Момчета от бара станаха и вкупом си излязоха покрай него. Той им махна с усмивка, но те не го отразиха. Петър бързо наля джина в чаша и отвори една бутилка със розов тоник. Веднага ги занесе на дамата. Тя му се усмихна и погледна към врата. Но там нямаше никой. 
Зад бара, Петър събра всички боклуци в чували и погледна към стенния часовник вече бе станало 23:00 часа. Работното време, което му бяха одобрили от общината беше изтекло. Вратата на бара се отвори, но той не видя никой да влиза. Но жената от масата се изправи и тръгна към нея. Петър се притесни, че може да не му платят и каза:
- Госпожо тръгвате ли си? – дамата го погледна със злоба. Тогава 
бармана забеляза очите ѝ. Те бяха светнали в зелено! Срещу дамата стояха още един чифт очи, отново в зелен цвят. Тези очи погледнаха към него и Петър полетя над бара като космонавт в безтегловност. Това вече го притесни сериозно, защото сърцето му започна да бие учестено и обилно почна да се поти. Последваха едни студени и топли вълни, които го обляха, но той така и не падаше на земята за да се успокои. Втория чифт зелени очи се размърдаха. После около тях се очерта бледа фигура на човек. Появи се нос и уста, оформи се тяло, после и крайници. Изведнъж цялото тяло се появи облечено в черен костюм със зелена вратовръзка. Петър гледаше от високо как се появява човек от нищото. Тогава вече усети, че е стъпил на пода зад бара. Двамата се приближиха и новопоявилия се мъж хвърли една голяма пачка с пари намигна му и каза:
- Нищо не е станало, нали?
- Абсолютно... – Петър като видя парите забрави за всичко. Но въпроса си оставаше. Какво точно се случи този ден?
Два дни по-късно Петър вече беше заключил бара и миеше пода с парцал на вратата се потропа. Той извика:
- Затворено е!
Не получи отговор, но се озадачи и отвори врата, а покрай него влезе дамата от онази вече заедно с още двама мъже. Докато Петър се опомни и каже нещо те седнаха на бара и дамата го подкани:
- Три малки джина и три розови тоника! – тримата гости 
извадиха мобилните си телефони и почнаха да правят нещо по тях.
Петър сърдито застана зад бара и каза:
- Затворено е! Знаете, че не мога да ви сервирам след 23ч. Нали онази вечер се разбрахме?
- Онази вечер? Коя вечер? – каза дамата и извади една пачка с пари, постави ги на бара и след миг тримата станаха невидими само очите им просветваха в зелено. Петър се облещи и чу гласа на жената:
- Тази вечер също не се е случила, нали? – след малко изчезнаха и очите им...

Край

Костадин Койчев-Kovak
20/10/2023г.