3 мин reading
Манолова захар
Не претендирам за компетенция по въпроса, но маноловата захар е позната сред запалените риболовци, ама те не си признават. Та думата ми е за Милан - берберина, същия дето удари ли черковната камбана съботно някак си, запрята такъмите и с Манол - бакалина, се инсталират край язовира, та чак у неделя вечер с по едно корито риба се прибират. Милан спущаше кепенците на дюкяна и в понеделник му идваше доста брадясала клиентела, ама пусто, като не може да остави мряната и сома да се размотават безпричинно. Манол, и той същата работа, ама като знае, че все на някоя булка ще ù свърши я ориза, я ванилията, та оставяше жена си сама да се оправя с търговията. Милан и Манол бяха съседи и по къщи, и по дюкяни и дружбата им бе дългогодишна. Всяка неделя двамата се събираха с челядта на рибешка сватба. Други рибари в селото нямаше, не защото липсваха мераклии, а защото Манол още в понеделника по пладне всичко продаваше.
Днес така, утре така, години наред. Но дойде време, на Милан някак ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up