Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше и друг чиляк, та се прибираше по тъмно, след като издояха овцете. Танас си имаше голяма мъка и гледаше нощем да е в дома си.
Откакто се родиха близнаците Петър и Стефан, майката се залежа на дрехи. И така цели седем години.
Къщата им беше от еднокатните и бедните в края на града. Имаха дворче с няколко овошки, с цветя и калдъръмчета между плочника. Там девойчето обичаше да се занимава с градинката. И играеше с момченцата на жуменка. Тя с любов се грижеше за тях. Болната често не можеше дори да се надигне от миндера, но я напътстваше, колкото може. Тъгуваше, че дечицата изнемогват и гладуват, и това още повече я приковаваше към постелята. За нещастие ги пипна огненица* и се споминаха само за ...