/ из Записките на един средно статистически българин /
Седя умислен, или по-скоро омаломощен.
Какъв месец само. Добре, че свърши.
Бъркам машинално с лъжичката кафето си, сякаш не е със захар, а с хилядолетна хималайска сол.
Бавно разтворима, ами тя е на хиляди години, макар на опаковката предвидливо да ни предупреждаваха, пишеше ''Трайност две години ''.
Какъв разточителен месец само. Оттук оттам да калкулирам разходите за месеца.
- за 1 март - седем броя мартеници, нали е ЧБМ
- за 3,4,5 март - Национален празник.- Хайдеее, семейно на Пампорово, добре, че тъщата
понакашляше, та се самоотказа. Нямаше сняг. Икономисах поне от ски, екипировка, ски учител
- за 8 март - 10 броя зюмбюлчета, включително и за сърдитата тъща, че искала розов цвят, а аз съм й подарил син
- включително парфюмче за жената, дето си го беше харесала в оня бутик в МОЛа,
с букетче цветя, плюс бутилка вино, наресвала Шардоне, а не Мерло ...