Jul 22, 2018, 8:45 AM

Машината на времето 

  Prose » Narratives
399 0 0
2 min reading
Мракът спуска индиговите си пипала над заблещукващите като светулки панелни блокове и бавно се прокрадва в пропитата от цигарен дим стая. Лежа, загледан в пробягващите по тавана светлини на преминаващите навън автомобили и си мисля за теб. Липсата ти се е загнездила като натрапчива мисъл в главата ми, мъчеща се неистово да се материализира в сълзи, напиращи в уморените ми от безсъние очи. Ако сега ги затворя, дали ще заспя, сънувайки те до мен?
В стаята нахлува аромат, който ми напомня за детството. Сякаш ме пренася отново там, където бъдещето изглеждаше безоблачно.
Човек винаги е настроен носталгично към миналото си. Така сме устроени. Това, което е било преди, винаги ни се струва по-добре, от това, което е сега. Ако някога се подсетя за днешния ден, вероятно и той ще ми се струва чудесен през призмата на бъдещите дни. Но днес ми се иска да се върна назад във времето и да спася загиващото утре. А най-откаченото е, че мога да го направя.
Всички ние притежаваме собствена машина на време ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Random works
: ??:??